бил изувал

Речник на българския език

1. бил изувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изувал е производна форма на изувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).