бил изтърколил

Речник на българския език

1. бил изтърколил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изтърколил е производна форма на изтърколя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).