бил изстоявал

Речник на българския език

1. бил изстоявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изстоявал е производна форма на изстоявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).