бил изрил

Речник на българския език

1. бил изрил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изрил е производна форма на изрия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).