бил изпъхтявал

Речник на българския език

1. бил изпъхтявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изпъхтявал е производна форма на изпъхтявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).