бил изпъдил

Речник на българския език

1. бил изпъдил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изпъдил е производна форма на изпъдя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).