бил изпуфтял

Речник на българския език

1. бил изпуфтял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изпуфтял е производна форма на изпуфтя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).