бил изпощил

Речник на българския език

1. бил изпощил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изпощил е производна форма на изпощя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).