бил изпочукал

Речник на българския език

1. бил изпочукал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изпочукал е производна форма на изпочукам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).