бил изпосталял

Речник на българския език

1. бил изпосталял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изпосталял е производна форма на изпосталея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).