бил изпонадупчвал

Речник на българския език

1. бил изпонадупчвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изпонадупчвал е производна форма на изпонадупчвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).