бил изпокъсвал

Речник на българския език

1. бил изпокъсвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изпокъсвал е производна форма на изпокъсвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).