бил изпокъсал

Речник на българския език

1. бил изпокъсал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изпокъсал е производна форма на изпокъсам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).