бил изпокъртил

Речник на българския език

1. бил изпокъртил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изпокъртил е производна форма на изпокъртя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).