бил изпокърпил

Речник на българския език

1. бил изпокърпил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изпокърпил е производна форма на изпокърпя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).