бил изпоколил

Речник на българския език

1. бил изпоколил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изпоколил е производна форма на изпоколя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).