бил изпозаколил

Речник на българския език

1. бил изпозаколил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изпозаколил е производна форма на изпозаколя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).