бил изпелтечил

Речник на българския език

1. бил изпелтечил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изпелтечил е производна форма на изпелтеча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).