бил измудрил

Речник на българския език

1. бил измудрил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил измудрил е производна форма на измудря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).