бил излющвал

Речник на българския език

1. бил излющвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил излющвал е производна форма на излющвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).