бил изкънтявал

Речник на българския език

1. бил изкънтявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изкънтявал е производна форма на изкънтявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).