бил изкуцукал

Речник на българския език

1. бил изкуцукал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изкуцукал е производна форма на изкуцукам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).