бил изгърбил

Речник на българския език

1. бил изгърбил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изгърбил е производна форма на изгърбя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).