бил изгорил

Речник на българския език

1. бил изгорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изгорил е производна форма на изгоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).