бил изглупявал

Речник на българския език

1. бил изглупявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изглупявал е производна форма на изглупявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).