бил избъбрил

Речник на българския език

1. бил избъбрил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил избъбрил е производна форма на избъбря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).