бил избучавал

Речник на българския език

1. бил избучавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил избучавал е производна форма на избучавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).