бил избухтявал

Речник на българския език

1. бил избухтявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил избухтявал е производна форма на избухтявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).