бил избумтявал

Речник на българския език

1. бил избумтявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил избумтявал е производна форма на избумтявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).