бил избрулял

Речник на българския език

1. бил избрулял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил избрулял е производна форма на избрулям (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).