бил избиколил

Речник на българския език

1. бил избиколил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил избиколил е производна форма на избиколя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).