бил избелял

Речник на българския език

1. бил избелял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил избелял е производна форма на избелея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).