бил избелил

Речник на българския език

1. бил избелил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил избелил е производна форма на избеля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).