бил зашеметил

Речник на българския език

1. бил зашеметил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил зашеметил е производна форма на зашеметя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).