бил запътил

Речник на българския език

1. бил запътил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил запътил е производна форма на запътя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).