бил запустил

Речник на българския език

1. бил запустил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил запустил е производна форма на запустя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).