бил запретил

Речник на българския език

1. бил запретил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил запретил е производна форма на запретя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).