бил запоил

Речник на българския език

1. бил запоил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил запоил е производна форма на запоя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).