бил замътил

Речник на българския език

1. бил замътил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил замътил е производна форма на замътя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).