бил залютил

Речник на българския език

1. бил залютил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил залютил е производна форма на залютя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).