бил залюлял

Речник на българския език

1. бил залюлял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил залюлял е производна форма на залюлея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).