бил задължил

Речник на българския език

1. бил задължил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил задължил е производна форма на задължа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бил задължил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил задължил е производна форма на задължа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).