бил завърлувал

Речник на българския език

1. бил завърлувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил завърлувал е производна форма на завърлувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).