бил завинтил

Речник на българския език

1. бил завинтил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил завинтил е производна форма на завинтя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).