бил забуботил

Речник на българския език

1. бил забуботил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил забуботил е производна форма на забуботя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).