бил е утвърдявал

Речник на българския език

1. бил е утвърдявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е утвърдявал е производна форма на утвърдявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).