бил е утвърдил

Речник на българския език

1. бил е утвърдил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е утвърдил е производна форма на утвърдя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).