бил е устремявал

Речник на българския език

1. бил е устремявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е устремявал е производна форма на устремявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).