бил е упражнил

Речник на българския език

1. бил е упражнил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е упражнил е производна форма на упражня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).