бил е уплътнявал

Речник на българския език

1. бил е уплътнявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е уплътнявал е производна форма на уплътнявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).